Моите очи ме наблюдават от всеки балкон. Онези балкони, високите. Които захлупват сградите отгоре. И от всеки прозорец зад него. Тъмен. С празна стъклена паст. Вглеждат се в тялото ми, първо косата, старателно прибрана назад, захапана с ...

Какво се случи снощи?! Снощи, когато тялото ми е легнало тук, върху това легло, върху тези бели чаршафи, които сега ухаят на хлад, на студ, на потно тяло. Снощи е имало нещо, нещо голямо, което е ограбило паметта ми, хищник, нахвърлил се...